Либерализация

Секторите, които предоставят тези услуги сега, са подложени на процес на фундаментална промяна. Тази промяна се дължи на технологичното развитие, глобализацията и либерализацията. Държавно контролирани или държавни предприятия се приватизират, нови предприятия навлизат в тези пазарни сектори, и се изготвят повече законодателни разпоредби по отношение на лоялната конкуренция. Наблюдаваме основни изменения в структурата на конкуренцията и на собствеността. Конкуренцията обаче е възпрепятствана по някакъв начин от факта, че повечето от секторите са съставени частично от естествени монополи. Например, транспортът, енергетиката и до известна степен аудио-визуалният и телекомуникационният сектори, се предоставят (и разпространяват) чрез физическа инфраструктурна мрежа като пътища, релси, мостове, кабели. На този фон, предизвикателството е да се обезпечат ясно определени ограничения на естествения монопол във всеки сектор и да се гарантира, че всички сектори работят за благото на потребителите. Европейската комисия вярва, че „сега, когато инфраструктурата (железопътни линии, телефонни кабели, тръбопроводи и др.) може да бъде отделена от услугите за клиентите, конкурентните пазарни условия се приближават“.

Много от УОИ съдържат елемент на естествен монопол. Ако няма подходяща нормативна уредба или съществуващата нормативна уредба не се прилага правилно, един частен естествен монопол може да няма стимул да поддържа отворен достъп до инфраструктурата и/или да осигурява свързване при справедливи и открити условия. Следва да се отбележи също, че в отсъствието на конкуренция има значителни възможности за тайни споразумения между участниците на пазара. Това може да има отрицателен ефект върху достъпа, цените и качеството. Дори и в секторите, където конкуренцията се въвежда по-лесно, не е сигурно, че отделните потребители ще извлекат положителни предимства, след настъпването на либерализацията. Така например, намаляването на цените може да не достигне до потребителите. Това става в телекомуникационния сектор, където намаляването на цената за международни разговори не винаги има положителен ефект върху по-голямата част от местните потребители, защото цените на фиксираните такси и местните разговори не са били съответно намалени.

По същия начин, по-голям брой доставчици не означава автоматично по-голям брой услуги за потребителите. Това се дължи или на единния характер на някои от тези услуги, например водата си е вода, или на единните нелоялни търговски практики, когато няколко предприятия се споразумеят помежду си и по този начин нарушават конкуренцията и вредят на потребителите.

Либерализацията поддържа тясното обвързване на цените със себестойността. Тя също така отрича субсидиите. Резултатът може да бъде голям избор и по-ниски цени за някои групи от потребители. От друга страна, други групи потребители може да са непривилегировани, поради по-високи цени и изключване. Ето защо Комисията прие „пакет Altmark“, през 2005 г.

Големият въпрос е дали пазарът може да реши проблемите с изключването самостоятелно или не. Има опасения, че някои основни услуги няма да се предоставят на всички потребители на цени, които те могат да си позволят. По-конкретно, хората с ниски доходи, или тези, които живеят в райони, където предоставянето на инфраструктура е скъпо, може да нямат възможност да си позволят достъп до основни услуги. По същия начин, на някои групи потребители, които се разглеждат като нерентабилни, може да не се предлагат предимствата на по-ниските цени, без на доставчиците да бъде наложено задължението да го сторят.

Някои от основните услуги не са икономически жизнеспособни и, при липсата на намеса, няма изобщо да бъдат предоставени на пазара. Резултатът е, че изборът може да бъде ограничен или да не съществува. Така например, транспортен оператор в рамките на един либерализиран отрасъл, може да реши да не предлага услуги за по-малко използвани маршрути. Това е причината терминът "универсални услуги" да бъде стартиран в Европейския съюз.