Социално финансиране

Социалното финансиране е форма на финансова дейност, която включва отговора, от страна на институциите, на някои социални нужди, които не могат да се удовлетворят посредством обичайните финансови и инвестиционни програми.

Социално финансиране

Какво представлява социалното финансиране и какъв вид институции участват в него?

Социалното финансиране се развива изключително бързо през последните години и основната му цел е създаване и развитие на социален капитал, който да бъде в подкрепа на всички, особено на онези, които са отхвърлени и пренебрегнати от обществото. Социалното финансиране включва организации и институции, които предоставят финансови услуги на онези, които нямат достъп до търговско финансиране. Тези организации обикновено са независими от държавните власти или публични инициативи и се финансират от редица източници, в това число: местни инвеститори, благотворителни организации и фондации, организации на верска основа, местни власти, компании и различни донори.

Социалното финансиране включва следните видове организации:

Кредитни съюзи – кооперативни финансови институции с нестопанска цел, чиито членове спестяват под формата на дялове, които след това се използват за повторно кредитиране.
Фондове за микрофинансиране – предоставят малки заеми на дребния бизнес и отделни лица без изискване за обичайните гаранции и кредит рейтинг.
Взаимни гаранционни фондове – това са сдружения на малки и средни предприятия, които обединяват спестявания с цел по-големи заеми.
Общински кредитни фондове – обикновено са собственост на и се контролират от общини, като предоставят средства по възстановителни проекти, кредитите по които се използват за заемане на допълнителен капитал.
Общински фондове за венчър капитал (рисков капитал) – подобни на традиционните фондове за рисков капитал, но за проекти с известна социална цел.
Социално отговорни инвестиционни фондове – те инвестират в компании, които си поставят социални или етични цели.

Какво представляват кредитните съюзи?

Кредитните съюзи са кооперативни финансови институции, които са частна собственост и се контролират от членовете си. Те се различават от търговските банки и други финансови институции по факта, че членове, които имат сметки в кредитния съюз, са и негови собственици, които имат право да избират борд на директори при една демократична система на принципа „едно лице – един вот” независимо от инвестираната парична сума. Само членове на кредитния съюз могат да депозират или заемат пари от него.

Кредитните съюзи могат да се разглеждат като организации с нестопанска цел или като предприятия със стопанска цел, чиято печалба е предназначена за членовете им и те я получават под формата на намалени лихви върху заеми или като дивиденти, които се изплащат върху спестяванията (които обикновено се облагат като обикновени доходи).

Кредитните съюзи обикновено са на принципа „веднъж станал член, винаги оставаш такъв”, което позволява на настоящето членство да продължава даже, ако лицето вече не се определя като член (при смяна на професията или преместване извън региона). Те, обаче, могат да имат право да изключат член, който е причина за финансови загуби или извършва престъпно деяние. Освен това на членове, които доброволно са се отказали от членството си, може да бъде отказано възобновяване на членството им в кредитния съюз.

Кредитните съюзи могат да обслужват интересите на конкретна група служители (например учители) или някой, който живее и работи, или учи в известен район. Членството често пъти обхваща и членове на семейството или роднини на въпросния член на кредитния съюз.

Повечето кредитни съюзи предоставят услуги на отделните потребители, но съществуват и корпоративни кредитни съюзи, които обслужват нуждите на кредитни съюзи, на които предоставят оперативна помощ, освобождаване на финансови средства, доставка на продукти и услуги и др.

Какви са преимуществата и недостатъците на кредитните съюзи?

Кредитните съюзи и общинските банки предлагат следните преимущества на клиентите си:

те фокусират вниманието си върху нуждите на местните общини, предприятия и земеделци (за разлика от търговските банки, чиято цел е да генерират печалба за своите мениджъри и акционери);
те канализират по-голямата част от кредитите към местни лица и предприятия (за разлика от търговските банки, които могат да инвестират средствата си навсякъде);
обикновено те са общодостъпни за клиентите (членовете) си на място (за разлика от търговските банки, които може да нямат клонове в малките градове или селски райони);
обикновено те са дълбоко ангажирани в дейностите на местните общини;
в своята кредитна политика те вземат под внимание характера, семейната история и разходите по усмотрение (за разлика от търговските банки, които често прилагат безлични критерии като например кредитни точки при всички решения за отпускане на кредит без да се вземат под внимание индивидуалните обстоятелства);
те предлагат бързи решения за отпускане на бизнес кредити, защото решенията се вземат на местно равнище (за разлика от търговските банки, които често пъти свикват комисии за одобряване на кредита);
тъй като те самите представляват малки предприятия, те разбират по-добре нуждите и проблемите на собствениците на малки предприятия.

От друга страна техните недостатъци и рискове за клиентите включват:

депозитите в кредитни съюзи и общински банки често пъти не са гарантирани (или застраховани) от държавни институции (за разлика от депозитите в търговски банки в много страни), макар, че те могат да бъдат осигурени под друга форма (например от специализирана застрахователна компания, която е собственост на кредитен съюз);
тъй като са малки и надзорните институции не могат лесно да ги подминат, има по-голяма вероятност те да изпаднат в банкрут в резултат на финансови проблеми или измами;
често пъти те не могат да бъдат конкурентни на търговските банки по отношение на обсега и качеството на услугите, специално в сферата на електронното банкиране (ATM –мрежи, интернет достъп и др.).

Допълнителна литература:

Социално финансиране в подкрепа на самостоятелната заетост. Международна организация на труда – Женева; Бюро за Централна и Източна Европа – Будапеща. Институт за социални и синдикални изследвания на КНСБ, София, 2005.

на английски език:

B. Balkenhof, Credit Unions and The Poverty Challenge, Inter. Labour Office, Geneva 1999;
J. Carroll Moody & Gilbert C. Fite, The Credit Union Movement: Origins and Development. Kendall/Hunt Publishing Co., Dubuque, Iowa 1984;
P. Collier, Social Capital and Poverty, Oxford University Press, 1998;
Ian MacPherson, Hands Around the Globe: A History of the International Credit Union Movement and the Role and Development of the World Council of Credit Unions, Inc. Horsdal & Scubart Publishers Ltd, 1999;
G. Smith, Money, Banking and Financial Intermediation, D.C. Heath & Co., Lexington 1991;

Полезни връзки: